Chapter Text
Тя беше толкова красива в това черно нещо, а той толкова отдавна не беше изпитвал такова силно желание, че дори не си и помисли да устои.
– Татко? – Франциска се обърна и го погледна въпросително, когато усети ръцете му на раменете си. Той я завъртя рязко към себе си. – Какво правиш?
В гласа ѝ започна да се появява нещо повече от учудване, нещо като страх. Франц изобщо не обърна внимание на въпроса ѝ. В момента не го интересуваше нито какво казва тя, нито какво мисли. Единственото, което имаше значение, беше това тяло да утоли похотта му.
Събори дъщеря си на леглото и надигна късата ѝ черна нощница нагоре. С удоволствие установи, че тя не носи никакво бельо под нея.
– Татко!
Писъкът не достигна съвсем до съзнанието му. Легна върху Франциска, преди тя да е успяла да се изправи отново, тялото му я притисна безмилостно към леглото. Той пъхна ръка между краката ѝ. Не беше много влажна, но не беше и съвсем суха; това беше достатъчно, за да изпари и последните останки здрав разум в главата му. Той наведе глава и сурово притисна устни към нейните, докато пръстите му си играеха грубо с путката ѝ.
– Искаше това, нали, кукличке? Искаше татко да дойде тук и да те изчука както заслужаваш... – с доволно ръмжене спусна устни по челюстта ѝ и към врата ѝ.
– Не! – Франциска изхлипа. Юмруците ѝ удряха безполезно по гърдите и раменете му, опитваха са да го отблъснат, краката ѝ се мъчеха да се затворят. По дяволите, беше толкова ината! – Не, татко, пусни ме! Какво ти става?!
– Много добре знаеш какво ми става. Не си толкова невинна – изсмя се на въпроса ѝ и тласна един пръст в нея. Франциска изсъска и удвои усилията си да го отблъсне.
Вече започваше да го дразни. Хвана и двете ѝ ръце и ги притисна към леглото. Пръстите му се сключиха прекалено силно около китките ѝ. Франциска извика от болка.
– Татко! Не! Нараняваш ме!
– Тогава стой мирна, проклета курво. Знаела си какво ще стане, като ми дойдеш на гости и се разхождаш пред мен в това курвенско нещо, нали? Знаела си, че татко няма да издържи на малките ти трикове – отърка твърдия си кур в нея, а тя стисна очи от унижение. – Искала си го.
– Не... Не е вярно... моля те, татко, моля те, недей... – тя хлипаше, не смееше да го погледне, сякаш не можеше да понесе да види баща си надвесен над нея, възбуден, готов да я изнасили.
Франц едва я слушаше, но молбите ѝ имаха силен ефект върху него. Върху онази част от него, която копнееше да навлезе в нея, да я разкъса, да я използва, докато похотта му не бъде задоволена. Той стисна китките ѝ още по-силно, възбудата му само нарастваше с всяко нейно жално моля те.
– Продължавай да ме молиш, кукличке...
Франциска ахна тихо, сякаш осъзна как му действа това, но каквото и да беше разбрала, продължи с пречупен глас:
– Моля те, недей... моля те, не го прави, моля те, не ме изнасилвай, моля те!
И тя си мислеше, че така ще го възпре... Възбуждаше го дяволски много.
– Продължавай да се молиш – нареди ѝ Франц с напрегнат глас. Премести китките ѝ над главата ѝ и ги хвана с една ръка, но май нямаше нужда от това. Франциска вече почти не правеше опити да го отблъсне, плачеща и трепереща от страх. Тихо мълвеше молби, на които вече беше разбрала, че баща ѝ няма да отговори, но изпълняваше, подчиняваща се.
Ако можеше да обърне внимание на страданието ѝ, сигурно щеше да му стане мъчно за нея - поне малко, поне за момент. Но той не можеше. Беше прекалено погълнат от мисълта да обладае това тяло, най-изкусителното, което бе виждал някога, може би точно защото беше най-забраненото.
Не и днес. Днес забраните и правилата нямаха никакво значение.
Само онова, което той искаше, а той искаше да чука Франциска, докато не я напълни с нейните малки братя и сестри.
Курът му пулсираше отчаяно, искаше, настояваше, и в момента само това имаше значение. Освободи го от панталоните, без да става от нея, разтвори краката ѝ така широко, че Франциска извика от болка. Това като че ли я свести от отчаянието и тя отново се опита да се освободи, но беше закъсняла. В следващия момент курът на баща ѝ я изпълваше, обладаваше я, заклеймяваше я, и тя не можеше да направи нищо, за да го спре.
Мамка му, колко беше тясна!... Ако не я беше видял в това курвенско нещо, което тя наричаше нощница, щеше да си помисли, че е девствена. Не беше достатъчно влажна, но това си беше неин проблем. Той ѝ беше дал достатъчно време да се подготви. Беше ѝ казал какво ще прави с нея. Щом не искаше да го приеме, можеше да се сърди на себе си.
Франциска викаше с всеки тласък, докато баща ѝ вкарваше кура си в нея. Когато най-сетне успя да проникне докрай, тя се отпусна на леглото, безмълвна, неподвижна, точно като кукла, както обичаше да я нарича Франц. Неговата кукла... неговата секс кукла, жива и истинска, гореща и сладка, създадена за него...
Ръмжейки от удоволствие, той се забиваше в тясната ѝ путка като полудял, не виждаше нищо и не чуваше нищо, усещаше само облекчението, че най-после чука дъщеря си. По дяволите, от колко време беше искал да го направи? Тя беше такова слабо, невинно и все пак опако хлапе. Преди и през ум не би му минало да си мисли така за нея.
Но откакто се беше изнесла да живее с онзи изрод, тялото ѝ стана сочно и възбуждащо, дрехите ѝ показваха почти всичко, гърдите ѝ без сутиен го подлудяваха. Бе оставила вратата на стаята си открехната, докато се преоблича, за да я види той. Дъщеря му се беше превърнала в проклета курва и той не правеше нищо повече, освен да се възползва от това така, както се полагаше.
– Кукличке... Бебчо... Съвършена... Кажи на татко, че ти харесва...
Франциска продължаваше да плаче и когато поклати трескаво глава, сълзите ѝ намокриха лицето му.
– Не! Татко, спри, моля те! Умолявам те...
– Маамка му... – той стисна шията ѝ с пръсти. – Знаеш колко възбуждаш татко така, като го молиш, нали, кукличке? Правиш го нарочно... Вчера ми показа гърдите си, снощи - дупето си, а сега - почти всичко... Искаше го, искаше това, признай си...
– Не!... Не!... Не! – хлипаше тя. – Причиняваш ми болка! Моля те!
– Тъпа курва – той се тласна в нея още по-силно. – Ако искаш да спра, защо продължаваш да ме молиш, кукличке? Току-що ти казах, че това дяволски ми харесва...
Зарови лице в шията ѝ и започна да смуче кожата ѝ, омаян при мисълта, че ще остави белези по нея. Свободната му ръка смъкна надолу презрамките на нощничката ѝ и започна да стиска гърдите ѝ. Франциска изпищя, мятайки се диво под него, неспособна да отхвърли тялото му от своето.
Той я ухапа по врата и се наслади дълбоко на задавения ѝ вик и на усещането за внезапно покорство, което я обзе. Тя дишаше на пресекулки, вперила очи в тавана, спряла да плаче. Франц пусна ръцете ѝ, обагрени в червени белези от пръстите му, и тя дори не ги помръдна, дори не се опита да го отблъсне отново.
– Точно така – възхитен, почти в еуфория, той започна да чука дъщеря си още по-бързо. Скоро щеше да свърши. Тя нямаше да му попречи. Негова, покорна... Господи. – Отдай се на татко, бебчо. Бъди добро момиче... бъди добра курва... – наведе се да ухапе едно от зърната ѝ и Франциска потрепери силно. – Добра курва за татко... Исусе, толкова е хубаво, бебчо... Толкова е хубаво да те чукам... Кажи на татко, че ти харесва...
– Ха... харесва ми – изрече накъсано Франциска. Продължаваше да не помръдва, гледаше нагоре, далеч от него, но не му пукаше. Той знаеше, че ѝ харесва. Очевидно беше колко добра курва е станала. А добрите курви харесват всичко.
– Точно така – плесна гърдата ѝ с ръка. – Кукличке. Обичам те. Ще свърша в теб. Такова добро момиче. Искаш го, нали?
– Да – прошепна Франциска. – Моля те, свърши в мен, татко...
– О, мамка му!
Това беше повече от достатъчно, за да накара спермата му да се заизлива в нея. Той се тласна се толкова дълбоко, колкото можеше, почти губейки съзнание от силата на изпразването си. Мисълта, че може да я забремени, че тя може да роди деца от него... Господи, да!
Тежкото му дишане беше единственият звук в стаята, когато се дръпна от нея. Погледна я и за първи път видя не неустоимо женско тяло, а дъщеря си, момичето, което беше обичал през целия ѝ живот.
Момичето, което сега лежеше като прекършена кукла на леглото си, със скъсана нощница, с обляно в сълзи лице, зачервени китки, отпуснати безсилно над главата ѝ, с течаща между краката ѝ сперма, смесена с кръв.
Мамка му.
Мамка му, мамка му, мамка му!
Какво беше извършил? Какво беше направил?
Неговото момиче. Красивата му дъщеря.
Гледаше нагоре, към тавана, сякаш дори не виждаше баща си, застанал над нея със стъписано изражение.
– Кукл... Франциска? Миличка? – Франц преглътна.
Тя примигна, но не отговори, не помръдна.
Той едва успя да преглътне отново. Задушаваха го две неща - едното беше ужасът и отвращението от това, което ѝ беше направил, от начина, по който се беше отнесъл с нея.
Другото беше желание да го направи отново.
Тя все още беше толкова красива. И негова. Пълна с неговата сперма. Покорна... за него.
– Бебчо – той я взе на ръце, прегърна я, извинявайки се безмълвно за това, което беше сторил - и за онова, което щеше да направи в бъдеще.
– Всичко ще бъде наред – целуна я по шията и видя там белега, който ѝ беше оставил преди малко - ясна, кристално ясна следа от зъбите му. Мамицата му. – Татко ще се погрижи за теб. Ще те измия. Ще ти се реванширам. Този път и ти ще свършиш. Ще ме молиш за още. Ще видиш...
Неусетно дишането му се учести, целувките му ставаха все по-страстни, стигнаха нейните устни. Целуна я силно и потрепна от облекчение, когато тя започна плахо и бавно да му отвръща.
Ето те. Кукличке. Моя. Ти го искаше.
– Татко – проплака тя - но поне проговори. – Защо го направи?!
Франц притисна чело в нейното. Де да имаше логично обяснение. Но той нямаше такова - само животинската похот, която дъщеря му бе предизвикала в него, наивно мислейки си, че може да се разхожда полугола, че е в безопасност, само защото той ѝ беше баща.
– Защото ти ме предизвикваше... нетърпимо, кукличке. Аз съм мъж, а мъжете са зверове - не го ли знаеше?
Франциска слабо поклати глава. После се облегна на рамото му. Франц въздъхна доволно и я прегърна здраво, алчно, ненаситните му ръце се наслаждаваха на прелестите ѝ.
– Няма страшно, миличка. Всичко ще бъде наред. Ще се научиш да приемаш това, което татко ти дава, и няма да боли. Обещавам ти.