Chapter Text
– Е, Сара? Майка ти ми каза, че отново те е хванала да се самозадоволяваш. Вече за трети път. Имаш ли какво да кажеш в своя защита?
Сара само потръпна, без да отговори. Тя знаеше, че вече няма значение какво ще каже. Наказанието ѝ беше подготвено, съдбата ѝ - решена. Пропитото ѝ с грях тяло трябваше да бъде пречистено.
Мич щеше да се погрижи за това.
– Не? Нищо ли няма да кажеш, дъще моя?
Тя поклати глава. Движението разклати бузите на дупето ѝ, привличайки погледа му натам. Тя не беше гола - девствено бял сутиен и гащички все още покриваха част от тялото ѝ, но той щеше да ги махне, когато му омръзнеше да се наслаждава на привидно невинния ѝ вид. Сара, разбира се, беше курва, независимо, че още бе девствена.
Но той щеше да я отучи от това.
Мич прокара ръка по издутината, надигаща расото му. Инструментът, с който щеше да спаси това затъващо в грях създание, вече се подготвяше за божествената си задача. Само като гледаше Сара, облегнала се с ръце върху олтара, с дупе, вирнато примамливо, нуждата да я излекува от перверзността ѝ растеше в него правопропорционално с кура му.
– Трябва да си благодарна, че си тук, Сара – той я удари по дупето, за да види отново как то подскача и търни. – Че има кой да ти помогне и да те вкара в правия път.
Тя промърмори нещо. Мич я плесна пак, по-силно.
– Не те чух.
– Да, отче – гласът ѝ прозвуча нещастно, мрънкащо.
– Така е по-добре.
Той надигна расото си и започна да разкопчава колана на панталоните си. За миг му хрумна да наложи Сара с него, но сега не беше време за това. Задачата му беше друга.
– Сексът е много лошо нещо, Сара. Добрите момичета никога не бива да искат да го правят. Нито да му се наслаждават. Добрите момичета не изпитват удоволствие. То е лошо, греховно нещо, което дяволът праща, за да те изкуши. Да се увери, че ще отидеш в Ада. А ти не искаш да отидеш в Ада, нали, дъще моя?
– Не, отче!
Отчаянието ѝ при мисълта го възбуди още повече. Точно така, тя искаше да е добро момиче. Той щеше да се увери, че Сара ще стане най-доброто, чисто и праведно създание в цялата общност. И други родители водеха при него своите опаки дъщери, поели по пътя на гряха, а Мич винаги се грижеше да ги поправи и излекува. Но Сара беше специална.
Отдавна чакаше мига, в който тя щеше да се озове на олтара му, готова и молеща за пречистване.
Смъкна гащичките ѝ с рязко движение и сграбчи кура си с една ръка, докато другата хвана здраво Сара за врата.
– Добре... добре, дъще. Ще се погрижа за теб. Ще те спася от Ада – той притисна кура си към входа на влагалището ѝ - тя беше влажна, малката, развратна курва - и се тласна грубо вътре, отнемайки девствеността ѝ. – Не забравяй да ми благодариш после.
Ехото от вика ѝ звуча дълго в притихналата, празна църква, осветена само от десетките свещи, запалени през деня от миряните. Сара се хвана за олтара, опитвайки се да се отдалечи от големия, твърд кур, пробождащ вагината ѝ, но нямаше къде да избяга. Беше в капан между олтара и изнасилвача си, принудена да стои мирно, докато получава урока си за перверзността.
Мамка му, колко тясна беше. Великолепно... Мич се опитваше никога да не ругае наум, но в моменти като този добрите духове го изоставяха и той също съгрешаваше понякога. По вина на малолетните курви, които го принуждаваха да нарушава обета си, които си мислеха, че могат да правят каквото си искат, потънали в перверзност и грях...
Не, той нямаше да позволи това. Докато малките глупачки продължаваха да затъват в греха, той щеше да бъде насреща, за да ги измъкне от него.
Ръцете му стиснаха в желязна хватка дупето на Сара. Тя ахна от облекчение, когато курът му излезе от нея - само за да изпищи пак, когато Мич се тласна обратно в путето ѝ, прониквайки още по-дълбоко.
– Боли! Моля те! Боли! – проплака Сара.
Мич се усмихна за миг, но главната част от съзнанието му беше съсредоточена върху тясната ѝ, девствена дупка, върху резките и груби тласъци, с които я изпълваше отново и отново, върху мисията му да спаси Сара от греха, на който тя се отдаваше.
– Това е целта, дъще моя... Никоя добра дъщеря и добра съпруга не изпитва удоволствие от секса... това е извратено, нечестиво, нередно, и трябва да бъде изкоренено от теб... Дяволът е този, който те кара да изпитваш удоволствие...
Замръзна за миг - само главичката на кура му беше в нея, изцапана с ярко червена кръв, капеща по бедрата на Сара - и се тласна толкова силно и грубо в нея, че тялото ѝ се удари в олтара, а виковете ѝ на болка се превърнаха в ридания.
– Затова трябва да изкараме дявола от теб, дъще моя. И това... е единственият начин.
– Боли! Боли! Боли!
Сега тялото ѝ трепереше не само от бруталната сила, с която Мич я чукаше, а и от хлиповете ѝ, така нещастни и сърцераздирателни, че на него почти му стана жал за нея.
Но Сара трябваше да се научи. Само като си спомнеше как се е докосвала, как е докосвала това тяло, което принадлежеше на баща ѝ, а после щеше да принадлежи на съпруга ѝ, Мич се вбесяваше.
А и, не че това имаше нещо общо, беше прекалено хубаво, за да спре. Пък и не биваше да се отказва, преди да се е уверил, че тя си е научила урока.
– Това е сексът, Сара. Боли. Така трябва да бъде. Освен ако не искаш да бъдеш курва и после да отидеш в Ада. Не искаш това, нали?
Сара не отговори, само хлипаше и извикваше, когато курът му се забиеше особено дълбоко и жестоко в нея.
Мич я хвана за косата и дръпна главата ѝ назад. Тя ахна от болка, навеждайки се към него против волята си, за да намали разстоянието между тях. Мич не ѝ позволи да избяга от усещането. Явно трябваше да проясни ума ѝ.
– Попитах те нещо, дъще моя. Отговори.
– Да, отче – изхленчи жално Сара.
– Да - какво?
– Боли толкова много – прошепна тя.
Явно така нямаше да се концентрира. Не мислеше, че е толкова слаба и крехка, че да не може да издържи на малко болка.
Пусна косата ѝ и още преди Сара да е въздъхнала облекчено, дългите му пръсти вече се увиваха около шията ѝ, стискайки много по-здраво, отколкото разумът му смяташе за добра идея. Но непослушанието на това момиче вече го дразнеше.
Паника разтърси тялото ѝ, обърквайки я още повече. Вместо да му отговори, Сара започна да вика задавено, дори се опита да отмести пръстите му от шията си. Мич я стисна още по-силно.
– Да - какво? – суровият му глас беше непреклонен.
– Аз... аз... аз...
Мич осъзна, че ѝ е трудно да говори, докато той я стиска така. Трябваше да я пусне. Жалко, че не можеше да види ужаса в очите ѝ, изплашеното ѝ лице, докато я душеше.
Може би следващият път...
Той полека отпусна хватката си. Сара се закашля отчаяно, хрипливото ѝ дишане се смеси с хлиповете и виковете на болка, които тя продължаваше да издава, отказвайки да свикне с онова, което бог ѝ беше отредил.
– Слушам те, дъще моя...
– Аз... Да, отче... – тя беше толкова задъхана, че Мич едва разбираше думите. – Искам да съм курва, щом така няма да ме боли...
Изненадата почти го накара да спре да я чука, и Мич сигурно щеше да го направи, ако безсрамното ѝ признание не го беше изпълнило с нов прилив на възбуда, толкова силен, че той едва не свърши в нея.
– Значи искаш да бъдеш курва, така ли? – изръмжа ѝ, дълбоко разочарован. – След всичко, което правя, за да ти покажа правия път, ти искаш да бъдеш курва?!
– Искам... искам да ми е хубаво... значи съм курва... моля те... татко... позволи ми да бъда курва...
Тихият ѝ шепот звучеше унизително и противно, точно като на някоя долна никаквица, готова да си разтвори краката пред всеки.
Не звучеше като неговата чиста, праведна дъщеря, която Мич се опитваше да отгледа като добро момиче.
Той изръмжа отново, безсилен да спре възбудата си, преди да блъсне тялото ѝ към олтара, притискайки го със своето, и да започне да се празни в потъналата ѝ в грях путка. Търкаше се жадно в нея като разгонено животно, полудяло от нуждата да се сношава, изстисквайки всяка капка от удоволствието, което Сара му даваше. Хвана я отново за косата, този път за да държи лицето ѝ притиснато към олтара, името ѝ се отрони от устните му заедно с куп ругатни, докато се празнеше в непълнолетната си дъщеря.
Въпреки всичката болка, която ѝ беше причинил, усещаше как путето ѝ пулсира около него, възбудено, нуждаещо, умоляващо, и дълбочината на нейната греховност замая здравия му разум.
Мич се тласна още веднъж в нея, само за да я чуе как вика, и извъртя лицето ѝ към своето.
Нямаше как да я поправи. Тя наистина беше специална, не беше като другите. За първи път му се случваше да се провали в мисията си. Собствената му дъщеря беше първото момиче, което се оказа неспособен да изтръгне от клопките на дявола.
Нямаше спасение за нея.
– Добре тогава – гласът му още беше дрезгав от удоволствие, пълен с възбуда от всички греховни представи, преминаващи през ума му. – Щом предпочиташ това, ще те направим истинска курва. Мъжете ще си плащат, за да те чукат. Някои жени също. А ти винаги ще бъдеш на разположение. За всички останали и за мен. Особено за мен. Ще те чукам денонощно. Ще се празня в теб, когато поискам. Изобщо не ме интересува дали ще забременееш, нито от кого. Щом няма да бъдеш добро момиче, не заслужаваш нищо повече.
– Да, отче – прошепна Сара, втренчена в него като хипнотизирана - спряла да плаче, с разтворени устни и замъглени очи. Мич усети как путето ѝ се сви възбудено около кура му.
Съзнаването колко дълбоко е потънала дъщеря му в перверзността си го накара да се надърви отново за секунди.
– Започваме веднага – той притисна устни към нейните, още мокри от сълзите ѝ, и властно тласна езика си в отворената ѝ уста.
Едва когато Сара изстена в целувката, Мич осъзна какво беше направил. Какво беше позволил.
Вместо той да "спаси" нея от греха, тя повлече него към още по-големи грехове от тези, които досега беше извършвал.